Какво прави моето дете след детската градина

Продължение на “Какво прави моето дете докато е в детската градина?”

Когато децата, за които детската градина е нещо ново, се върнат при теб е вероятно да се държат доста разстроено или капризно. Те направо ще излеят върху теб всички емоции, които са натрупали и задържали в детската градина. Когато им се е искало да играят с някоя играчка, но не са могли, когато е трябвало да бъдат тихи, а им се е говорило, когато е трябва да бъдат мирни, а им се е играело и т.н. Всъщност колкото по-послушни са били толкова по-вероятно е да излеят цяла кофа с непослушание върху теб, след детската градина. Не се ядосвай – те се опитват да отговорят на очакванията ти, а ти си им най-близкият човек, с когото да споделят трудностите си. Просто още не знаят как да го направят.   

Вкусотийки след детската градина

Забелязах, че много родители (или баби и дядовци) чакат децата си с разни лакомства (вафли, зрънчовци, бисквитки, шоколад). Очевидно е, че това е знак на любов и желание да зарадваме децата. 

Въпреки това аз не го правя и не го препоръчвам. Децата бързо се научават и очакват вкусотийките, които вместо приятна изненада се превръщат в задължение. В допълнение, тези лакомства не само заместват друга по-здравословна храна, но и са предпоставка децата да откажат полезната храна, която не им предоставя същото вкусово преживяване. 

Какво обича твоето дете да хапва след детска градина?

Напиши в коментар долу

Време за игри след детската градина

От автобусната спирка с Алекс отиваме директно в двора, където аз градинарствам, а тя скача на трамплина, пързаля се, люлее се, кара си колелото без педали, кара в количката си за кукли орехи и прави торти от кал и цветя. Предпочитам този развой на обстоятелствата, защото ми позволява да се възползвам от дневната светлина максимално, а Алекс е физически активна на чист въздух навън. През студените дни се разхиждаме с кучето или Алекс кара колело/ролери/тротинетка/скейтборд. 

Някои родители предпочитат да заведат детето си в някой парк за игра, да отидат на гости или да поканят гости. По селата и в някои квартали (все по-рядко срещано е в градовете) децата играят в махалата заедно. Това е развиващо за децата и им създава чувство за сигурност в едно малко, но сплотено общество.

Ако времето не позволява да сме навън с Алекс играем на “Не се сърди човече”, на “Котки пирати”, на “Деца и майки”, рисуваме, играем с пластелин или моделин, конструираме, правим експерименти, четем книжки или готвим (тя много ми помага).  

Пред екрана след детската градина

В момента е много модерно да се обвиняват екраните (телевизори, смарфони, таблети и компютри) за неправилното или забавено развитие на децата. Екраните определено могат да допринесат за някои проблеми, като трудно и късно проговаряне, липса на желание за други дейности, лоши социални умения и трудно разбиране и контролиране на емоциите и поведението. Аз не съм привърженик на крайностите, а на баланса и смятам, че екраните могат и да бъдат полезни, просто трябва да се следват някои правила – не повече от 12 часа седмично (или средно 1 час и 40 минути на ден); само подбрани филми и предавания; да се избягват интерактивни дейности, като игри (поне на възраст до 7 години); да се осъществява контрол. Всяко дете има различна чувствителност към екраните и час и половина на ден да му идва много. Всъщност, колкото по-малко, толкова по-добре. Нека разгледаме всяко едно от тези правила по отделно.  

• не повече от 12 часа седмично (или средно 1 час и 40 минути на ден)

Детската нервна система и мозъкът на децата са изключително чувствителн, много лесно могат да се превъзбудят, което моментно води до умора и нервно поведение, а дългосрочно води до липса на концентрация и фокус, липса на интерес към развиващи и групови занимания, невъзможност за възприемане и запаметяване на нова информация. Именно по тази причина трябва да подхождаме внимателно към стимулацията и да не стигаме до свръхстимулация, особено системно. Моето правило с Алекс е или един голям филм (пълнометражен филм от 80 минути) или три малки филмчета (епизоди от 20 до 30 минути) на ден. През седмицата се опитвам да включа други занимания и изцяло да прескочим гледането на филмчета. 

• само подбрани филми и предавания

Важно е не само колко време детето прекарва пред екраните (общо) а и каква информация консумира. Филмите и игрите възбуждат децата изключително, дори случващото се в тях да е положително. Ако има страшни моменти (а за децата много сцени биха могли да бъдат страшни) това емоционално натоварване може да се отрази на детето силно и не е задължително да се прояви веднага, може да отнеме ден-два и дори седмица. Има страхотни анимации за деца на възраст между 3 и седем години Такива серии, например са “Барброните”. Пълнометражните филми на Дисни и Пиксар също са чудесен избор, а невероятната ръчно рисувана анимация на Студио Гибли ще отнесе децата в уникални магични светове.

Особено важно е децата да гледат филми главно на български език. Когато децата гледат филми и предавания на други езици, това ги затруднява да усвоят правилно български език и да попълват константно речника си с нови думи. Още повече децата с езикови затруднения може да се затворят в себе си, ако околните не говорят на езика от техните любими филми. В този случай вместо да се опитат да научат да общуват по-добре на български език, те предпочитат да гледат филми и да играят игри, където се чувстват разбрани и в контрол. Това затруднява изключително адаптацията им към детска градина (и училище на по-късен етап). Тези деца се затрудняват да разберат правилата за комуникация, да следват инструкции и да разбират чувствата си и тези на останалите.       

• да се избягват интерактивни дейности (като игри); 

Има много привлекателни игри за малки деца, които обещават бързо усвояване на важни знания, като математика и логика. Тези игри наистина могат да им помогнат да усвоят математически и логически знания (поне в началото, после ефекта се губи), но на тази възраст е особено опасно, заради високата вероятност от пристрастяване. Пристрастяването на свой ред води до всичко гореизброено. 

• да се осъществява контрол

Когато ти избираш какво гледа детето ти е по-лесно да го контролираш. Когато то само избира какво да гледа в YouTube или ТikТоk трябва да бъдеш постоянно до него, за да го контролираш, което прави живота ти труден. Няма да повярваш колко деца в автобуса ми споделят рано сутрин, че са гледали страшни, гнусни или просто неподходящи за възрастта им клипчета предишната вечер. Има време за разглеждане на YouTube и ТikТоk, но то още не е дошло. 

Тези четири правила може да звучат като доста работа, а само час и половина на ден пред екрана е вероятно твърде кратко време, през което ти да си свършиш къщната работа. Истината е, че след първоначалното негодувание срещу тези правила детето ти ще се почувства много по-спокойно и по-уравновесено и ще иска и може да играе само (без да те занимава). С един удар два заека – неструктурираната игра е изключително важна за развитието на всяко дете, дори една доза скука е препоръчителна, а ти ще бъдеш свободна да правиш каквото решиш, без постоянното “мамо!”.  

Вечеря

Вечерята е доста важен момент от нашето ежедневие, и особено от това на детето, защото му дава знак каква част от деня е минала и какво предстои. Децата обичат да знаят какво се случва с тях, а незнанието ги обърква. 

Вечерята е момента, когато е време детето да се успокои, установи на едно място и най-вече да комуникира с най-близките си. Именно по тази причина е важно семейството да вечеря заедно (когато това е възможно). По време на вечеря може всеки да сподели как е минал деня му, как тези случки го карат да се чувства и какво планира за следващия ден. Това е чудесен начин децата да научат повече за света на възрастните, да се научат да разбират по-добре собствените и чуждите емоции и да се научат да планират. Тези разговори ще помогнат на цялото семейство да стикова по-добре дейностите и задачите и да функционира като добре смазана машина с ъпдейтнат софтуер. 

Добре е вечерята да бъде 2 часа преди лягане, за да може тялото да храносмели и по време на сън да се отдаде на пълноценна почивка. 

Подготовка за лека нощ

Подготовката за сън – физическа и емоционална е много важна, за да може детето ти да заспи лесно и да спи спокойно. Алекс вече знае – в 7.30 часа вечерта се насочваме към банята за един премахващ напрежението душ и миене на зъби. В 8.00 е по пижама в леглото, вече избрала до 3 книжки. Четем до към 8.30 когато загасяме лампите и тя остава сама да заспи. Това е нашия ритуал. Всяко семейство и всяко дете е уникално, важното е да има някакъв изграден ритуал и всяка стъпка да се случва по едно и също време всеки ден. Изключенията винаги ще има, но нека не са често. 

Сън

Когато говорихме за обедния сън споменах колко е важен сънят за развитието на едно малко дете пък и за всеки един от нас. Когато Алекс не е наспана е много трудна. Да си призная и аз съм по-нервна, защото и аз не се наспивам добре покрай нея. Комбинацията е експлозивна. Опитвам се Алекс да спи поне 9 часа през нощта, а аз – поне 7, за да бъдем бодри, весели и добронамерени на следващия ден. Добрият сън подсилва и имунитета, докато липсата на сън повлиява лошо цялостното състояние на организма, като води до отпадналост, намален имунитет и съответно често разболяване, раздразнителност, разсеяност, лоша обмяна на веществата (затлъстяване и анемия) и какво ли още не. И това се отнася както за малките, така и за големите. 

Защо детето ми се държи така?

Чрез поведението си децата винаги показват какво имат и какво им липсва. Да, характерът играе важна роля, но само дотолкова, доколкото увеличава реакцията в една или друга насока. Какво ще рече това? Едно силно чувствително дете може да се разстройва лесно. Как обаче изразява разстройването си зависи от средата, в която живее. То може да се разплаче, да се усамоти, да потърси прегръдка, да се тръшка по земята, да удря други деца, да удря себе си или дори да удря и обижда възрастни.

Когато детето ти е капризно, тръшка се, агресивно е или твърде чувствително, първото нещо е да се увериш, че основните му нужди са задоволени. Ще се учудиш колко често го пропускаме (всички родители), просто защото много бързо се променят обстоятелствата и чувствата на едно малко дете. Ето един пример – връщаме се с Алекс от детска градина, тя е в супер настроение и изведнъж, на пръв поглед без причина тя започва да се сърди за какво ли не. Разпитвам я, но тя не иска да изкаже причината. Прибираме се вкъщи и се оказва, че е била жадна. Чаша вода и прегръдка оправят нещата бързо и лесно. Същото може да се случи, когато детето е гладно – ясно какво да направиш в този случай. Когато детето не е наспано – или го сложи да спи на момента, или ако не е подходящ час му осигури тихи и спокойни занимания заедно с теб, защото следващия етап на недоспалост е хиперактивност, кулминираща в истерия. Когато детето е уморено или не се чувства добре – в тези моменти, то ще чувства особено силна нужда от твоето внимание разбиране. Когато детето е било обидено или ударено. И най-вече когато не е било изслушано. Всъщност за всички нас е много важно да бъдем изслушани и разбрани, като не винаги търсим разрешение на проблема си – просто разбиране. 

Алекс е единствено дете и вкъщи ѝ се обръща много внимание, като най-често се съобразяваме с нейните желания. Всичко материално – храна, играчки, мебели са на нейно разположение, както и всичко нематериално – внимание, нежност, любов. В детската градина не е така и това че трябва да ме дели с другите деца  я напряга често. Започва да капризничи и да се държи по неприятен начин. Първата ми реакция е да ѝ се скарам и евентуално да я накажа, но се опитвам да се поставя на нейно място и просто казвам “В детската градина знаеш, че обръщам внимание на всички деца, особено на тези, които се нуждаят от мен, но сега се прибираме вкъщи, където съм само твоя и ще … казвам нещо, което знам, че ѝ се прави … направим бисквитки, играем с пластелин, прочетем новата ти книжка, отидем на гости и т.н.).   

Изблици на гняв, тръшкане и непокорство

Жизнените и палави деца са прекрасни – те винаги искат да правят и преживяват нещо и карат не само нас – родителите им да се усмихваме, но очароват и непознати. Обаче, когато се разгневяват и започват да непокорстват и да държат на своето на всяка цена (особено на публично място), ти идва да потънеш в земята. 

Иска ми се да имаше рецепта, която да действа всеки път, когато Алекс не се държи така, както на мен ми се иска. Такава рецепта няма, но има няколко стъпки, които се опитвам да следвам. 

Първо си задавам въпроса защо тя реагира така. Понякога е очевидно, но друг път причината за нейното лошо настроение е скрита, дори в този момент да върди, че нещо конкретно я тревожи. Случвало се е например, да ми казва, че е сърдита, защото не може да изреже правилно определена форма. Колкото и да я успокоявам и уверявам, че всъщност се справя доста добре, ситуацията ескалира. След доста трудни двадесетина минути и за двете се оказва, че всъщност тя е сърдита, защото в детската градина госпожата не я е чула (че е казала правилният отговор) и в последствие и аз не съм я изслушала внимателно. 

Ето, че стигнахме до друг важен момент – искреното, внимателно изслушване. Както за нас е важно някой да ни изслуша без да коментира, така и за децата. Нормално е децата да имат различни настроения и чувства, добре е да ги изразяват дори когато са негативни. Това което нас ни дразни е, не че те са ядосани или тъжни, а начинът, по който го изразяват. Тук можем да се включим, да ги изслушаме, да не се подиграваме с техните преживявания (дори проблемът да звучи глупаво за нас), да примем гласно че тази случка може да породи това чувство и да бъдем там за тях. Най-често това е достатъчно. 

И последно, нашите емоции и чувства въздействат на децата ни. Ако ситуацията е толкова изнервяща за теб, че ти идва да крещиш и да удряш (на всички ни се случва) просто излез от стаята за малко и направи нещо, което те успокоява – изпий чаша вода, дишай дълбоко, поговори с приятелка. Това ще ти даде време да се успокоиш и да прегрупиташ силите си, а и детето ще има време да се успокои. 

Всъщност даването на време на децата е изключително важно, защото те не асимилират информацията с нашата скорост и не могат да реагират с нашето темпо. Те се нуждаят от повече време. Поняога много повече. Да, супер дразнещо е рано сутрин, когато закъснявате за детска градина и работа то да се влачи и да мрънка. Все пак да му дадеш малко време ще бъде по-добре, отколкото да се разкрещиш и да го дръпнеш (да, и аз съм го правила), защото истерично дете, което е седнало на пода и отказва да мръдне ще ти отнеме по-дълго да изкараш от вкъщи. 

И това ни води до последната стъпка – ти си в контрол. Когато си спокойна, показваш, че ситуацията е под твой контрол и знаеш какво да правиш, детето много по-лесно ще се съгласи да съдейства. Децата усещат много точно каква е твоята нагласа и загубиш ли контрол, те ще се възползват от това. Наистина е трудно да запазиш вътрешно равновесие, да използваш равен тон и спокойни думи, когато детето ти е в пълна истерия. Ти си неговата котва и то има нужда да направиш точно това. Направиш ли го няколко пъти, след това ще ти бъде по-лесно, а гневните изблици ще намалеят. 

Страх

Всички се страхуваме, а децата се страхуват по-често от нас, просто защото още не познават много неща в заобикалящия ги свят, а непознатото ни плаши. Колкото повече научават децата, толкова по-малко ще се страхуват. Все пак трябва да се има предвид, че всеки се преборва със страховете си с различно темпо и няма определена възраст на която детето трябва вече да не се страхува. Страхът от тъмното и самотата са главните неприятели на децата и колкото и да ги увещаваме, че няма нищо страшно, те ще продължат да се страхуват. Алекс се страхува от тъмното и да остане сама, особено вечер. Това, което на мен ми помогна да я оставя в леглото и да си осигуря малко време за себе си вечер (вместо да си лягам в 8 часа) е да и обясня къде ще бъда и какво точно ще правя; колко време ще отнеме и кога ще се върна при нея. Също така, освен нощната лампа тя си има и ръчно фенерче, което стои до възглавницата ѝ.

Има смисъл да спомена и фобиите – това са повече от страхове, те са свръх-ужасяване, до момент на пълно безсилие. Хората имат фобии от всякакви неща, но най-вече от такива, които са потенциално опасни за техния живот или този на близките им. Ако се опасяваш, че детето ти има фобия е препоръчително да се консултираш с детски психолог. Ако твоето дете изразява често особено силен страх, че на теб или на някой от семейството ще му се случи нещо лошо също е добре да се обърнеш към специалист. 

Контрол и наказания

Ако се чудиш как контролираме децата в детската градина, ще ти кажа – трудно. Когато се съберат 20 деца с разнообразни характери, настроения, навици и желания е съвсем нормално те да искат да правят различни неща. Да, ама дейностите в детската градина са еднакви за всички и когато е време за нещо, всички трябва да се съобразят. Ето как го постигаме. 

Първо и най-важно в началото на учебната година въвеждаме (за новите деца) и припомняме на останалите, правила в детската градина и в групата. Правилата ги има на табла, като са изобразени не с думи, а с картинки, които те да разберат. Поставени са, разбира се, на нивото на тяхното полезрение. Правилата ги припомняме често. По този начин, когато нкой наруши правила, понякога е нужно само да посочим картинката без да казваме нищо. Без ясни правила, децата не биха могли да се ориентират какво могат или не могат да правят. 

Освен правилата всеки ден обясняваме на децата какво следва да правим и какво предстои след това, за да могат те да се ориентират. За децата времето тече с други темпове и е важно времето им да бъде накъсано на различни дейности, които те да очакват. 

Заедно с правилата и дневната програма включваме и редуване на спокойни седнали дейности с физически дейности на адекватни интервали от време. За децата на 3-4 години тези интервали са от около 20 минути, за по-големите деца на 4-5 години тези интервали стават от около 30 минути, а за най-големите – до 40 минути. 

А наказваме ли децата? По-скоро не, наричаме времето в страни от останалите наказание, но всъщност просто им даваме пространство да се успокоят. 

Същото можете да направите и вкъщи с цел контрол без наказания:

• да определите правилата на вашия дом; 
• да ги нарисувате заедно; 
• да ги поставите на видно място и 
• да си ги припомняте;
• да въведете подходяща за възрастта на детето програм;
• да редувате физически с интелектуални дейности;
• да си давате пространство и време.

Правилата в детската градина

Сигурно се чудиш какви са правилата в детската градина.

• Играчките са за всички
• Не се удряме или обиждаме
• Не пречим на останалите
• Не се прекъсваме

Това са само основните правила. Всяко семество и всеки дом си има свои правила, които се очаква всички да следват. При въвеждането на правила се увери, че те засягат не само детето, но и всички членове на семейството. Не се препоръчва двойния стандарт, т.е. детето да бъде длъжно да спазва определено правило, но възрастните – не. Например детето не трябва да прекалява със сладкото, но ти си хапваш шоколадови бисквити с приятелките на кафе пред него. 

Как да се уверя, че детето ми се развива пълноценно след детската градина?

Когато става въпрос за собственото ти дете е трудно да прецениш дали то се развива пълноценно. Детето ти може да бъде много умело в една сфера и хич да не го бива в друга. Алекс например е много гъвкава и ловка. Т.е. грубата и фината ѝ моторика се развиват чудесно. Говори добре български език. Има чувство за ритъм. Може да се концентрира и да внимава за повече от 30 минути. Има логическо мислене и разбира последователността на нещата. Ако ѝ кажа отиди измий си ръцете, извикай баща си, вземи си чинията с храна и ела на масата, тя ще го направи. Лесно се сприятелява и приветства нови хори и събития в живота си. Но е много емоциална – дори най-малкото нещо може да разтърси вътрешният ѝ свят и да се разплаче. Моята Алекс плаче често с крокодиски сълзи и ѝ минава трудно. Аз знам, че това е сферата в която трябва да работя най-упорито с нея. Имаме напредък, но имаме и още дълъг път да извървим. 

Знам как да определя в кои насоки Алекс се развива добре и в кои не, защото е част от специализацията ми, но често ми се случва приятели да ме потърсят за съвет. Защото те не знаят. Ако и ти имаш съмнения – потърси ме. 

20 минути на ден 

Има едно златно правило на родитлството, което е незаменимо и осигурява на детето ти стабилна основа за развитие. Правилото е лесно – обръщай внимание на детето си най-малко по 20 минути на ден. Говорим за концентрирано, пълно внимание. Знам, че ежедневието е забързано и задачите никога не свършват. Често ми се случва да нямам 20 минути в деня да седна и да си почина, но се опитвам да не нарушавам това правило – 20 минути за Алекс, само за нея, в които съм там с цялото си същество, каквото и да правим. А знаеш ли защо не го нарушавам? Защото когато го наруша тя започва да изисква моето внимание и всъщност кратките и чести прекъсвания ме карат да се разконцентрирам, да се изнервя и в крайна сметка да загубя много време. 

След като съм била с Алекс поне 20 минути (често много повече) и двете се чувстваме заредени, можем спокойно да си правим нашите си неща по отделно. 

20 минути на ден могат да променят живота ви, обещавам. 

Какво е ролята на детския психолог

Моята роля е да предоставям подкрепа – на децата, на възпитателите и на вас – родителите. Всеки ден носи нови емоции. Когато имаме ново дете и на него му е мъчно за мама, аз се включвам, за да усети, че тук, в детската градина атмосферата е подкрепяща – че сме като едно голямо семейство. Когато някое дете преживява нещо трудно, например има болен родител, загубило е близък човек или е преживяло нещо травматично, аз съм насреща да сподели или просто да рисуваме, моделираме, играем заедно (това помага на децата да изразят чувствата и страховете си и да се освободят от негативните емоции). Помагам и на децата, които се затрудняват с нещо – с тях се срещам най-често. 

Освен на децата помагам и на възпитателите в трудни или необичайни ситуации. 

Тук съм и за теб – родителят. Ако имаш притеснение, нуждаеш се от съвет или смяташ, че детето ти има нужда от допълнителна помощ, аз съм насреща да те подкрепя.

Изпозвана литература

1. Beckerman, J. P., Alike, Q., Lovin, E., Tamez, M., & Mattei, J. (2017). The Development and Public Health Implications of Food Preferences in Children. Frontiers in Nutrition
2. Bento, G., & Dias, G. (2017). The importance of outdoor play for young children’s healthy development. Porto Biomedical Journal
3. Herrington, S., Brussoni, M. Beyond Physical Activity: The Importance of Play and Nature-Based Play Spaces for Children’s Health and Development. Curr Obes Rep
4. Domingues-Montanari, S. (2017). Clinical and psychological effects of excessive screen time on children. Journal of Paediatrics and Child Health
5. Oswald, T. K., Rumbold, A. R., E. Kedzior, S. G., & Moore, V. M. (2020). Psychological impacts of “screen time” and “green time” for children and adolescents: A systematic scoping review. PLOS ONE
6. Schmidt, M. E., Haines, J., McDonald, J., Price, S., Sherry, B., & Taveras, E. M. (2012). Systematic Review of Effective Strategies for Reducing Screen Time Among Young Children
7. FitzPatrick, E., Edmunds, L. S., & Dennison, B. A. (2007). Positive Effects of Family Dinner Are Undone by Television Viewing. Journal of the American Dietetic Association
8. Miller, D. P., Waldfogel, J., & Han, J. (2012). Family Meals and Child Academic and Behavioral Outcomes. Child Development
9. https://agesandstages.com/
10. Kushlev, K., & Dunn, E. W. (2018). Smartphones distract parents from cultivating feelings of connection when spending time with their children. Journal of Social and Personal Relationships
11. Runcan, P. (2011). The time factor: Does it influence the parent-child relationship?! Procedia – Social and Behavioral Sciences
12. Waters, K. A., Salinas-Miranda, A., & Kirby, R. S. (2023). The association between parent-child quality time and children’s flourishing level. Journal of Pediatric Nursing

Абонирай се безплатно

Веднъж седмично ще получаваш имейл с новите статии и видеа. В тях ще намериш полезни и лесни съвети за възпитанието на децата. Идеите за игри и дейности с децата вкъщи, в детската градина и в психологичния кабинет ще подпомогнат детското физическо и психическо развитие.