СДВХ: Синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност

Кратко въведение в темата за СДВХ

Случвало ли ти се е да си толкова изморена, болна или притеснена, че колкото и да се опитваш да се концентрираш да не можеш? Тръгваш да правиш нещо, но забравяш накъде си тръгнала. Държиш предмет в ръката си и ти отнема минута да си спомниш защо, какво ще правиш с него. Изглежда ти, че всичко е объркано. Знаеш как да направиш всяко едно действие, но не знаеш от къде да започнеш. Умората, стресът, липсата на сън, гладът и други са причините мозъкът ти да не иска да работи както си свикнала. В тези моменти можеш да надникнеш в мозъка на детето със СДВХ – синдром на дефицит на вниманието.  

СДВХ: Синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност by Iva-Simona Angelova-Yoncheva

В тази задълбочена статия за Синдром на вниманието с хиперактивност ще разгледаме седем основни теми:

Ще поставим началото на едно по-задълбочено разбиране на децата със СДВХ, защото е важно родителите и учителите да се докоснат до различния свят на тези креативни, енергични, ентусиазирани, спонтанни и забавни деца. 

Да, използвам немалко термини от сферата на детската психология и неврология – това е нужно, за да можеш да добиеш пълна и точна представа за състоянието. Често се случва тези термини да се използват и в ежедневния език, но не със съвсем същото значение. В детайлната информация (под всеки параграф) обяснявам всеки термин. Целта ми е да открия за теб света на различните деца, като започвам със синдром на дефицит на вниманието. Ще говоря и в множествено число, защото е изключително важно всички, включени в живота на твоето дете да знаят какво се случва във вътрешния му свят.  

Какво означава “невротипични деца” и защо това понятие е важно, за да разберем децата със СДВХ?

Невротипичните деца

Алекс се справя добре в детската градина – има приятели, разбира и спазва правилата, не се затруднява с учебния материал, включва се в различните дейности – учи песни и танци. Вярно е, че рядко спи на обяд, но опазва тишината и спокойствието. Вкъщи е достатъчно самостоятелна за петгодишно дете, има разнообразни интереси, задава много въпроси (включително задълбочени, като “Какво прави Бог?”, “Какво се случва, когато умрем?”, “Защо има лоши хора?” и тн.). В социална среда се справя много добре, внимателна е към околните (хора и животни) и в повече случаи проявява емпатия. Може да се каже, че нейното развитие е в норма, т.е. това, което очакваме от едно петгодишно дете. Тя е невротипично дете. 

Невротипичните деца са тези, които проявяват типично неврологично развитие и функционират в рамките на очаквания диапазон за тяхната възрастова група, т.е. държат се като повечето други деца на тяхната възраст. Терминът „невротипичен“ често се използва за описание на деца, които нямат неврологични различия или нарушения в развитието, като разстройство от аутистичния спектър, разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ), интелектуални увреждания или други състояния на неврологичното развитие.

Развитието на децата

Невротипичните деца обикновено демонстрират подходящи за възрастта когнитивни*, социални, емоционални и поведенчески умения и способности. При нормални обстоятелства, те се развиват очаквано за възрастта си, включат се в типичните игри и взаимодействие и демонстрират подходящи отговори на социални знаци и комуникация (ефективно общуват с другите).

*Когнитивни се отнася до психични процеси, включени в разбирането, възприемането, разсъжденията, запомнянето и решаването на проблеми. Термина обхваща как хората придобиват знания, обработват информация и разбират света около тях. Когнитивните процеси включват внимание, памет, език, възприятие и изпълнителни функции, като вземане на решения и планиране. 

“Невротипични” друга дума за “нормални” деца ли е?

Важно е да се отбележи, че терминът „невротипични“ е по-скоро описателен, отколкото предписващ, и не означава, че невротипичните деца са „нормални“ или превъзхождат децата с разлики в неврологичното развитие. По-скоро просто се отнася до деца, чието неврологично развитие съответства на типичните очаквания за тяхната възрастова група.

Пак ще дам Алекс за пример – докато тя е прекрасна през по-голяма част от времето, тя също може да бъде доста емоционална, ината, раздразнителна и трудно утешима на моменти. Това е показателно, че невротипичните деца не са “перфектни”, такива деца няма (нито пък възрастни), а че не се затрудняват непреодолимо с определена сфера в живота – емоционална, социална, обучителна, когнитивна или друга.  

В обобщение

Разбирането на концепцията за невротипичност може да помогне за насърчаване на приемането, включването и разбирането на невроразнообразието – идеята, че неврологичните различия са естествени различия сред хората и трябва да бъдат уважавани и ценени. Като разпознаваме и оценяме разнообразието от неврологични преживявания, можем да създадем по-подкрепяща и приобщаваща среда, в която всички деца да процъфтяват.

Невроатипичните деца със СДВХ

Децата с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (СДВХ) показват разлики в няколко области в сравнение с невротипичните деца. Всяко дете е уникално, но е важно да опишем някои общи разлики, които често се наблюдават при деца със СДВХ.

Катя* е диагностицирана със СДВ на 7-годишна възраст, сега е на 10 години. Родителите ѝ имат притеснения още, когато прогаваря малко по-бавно и малко по-неясно от другите деца, но се успокояват щом езиковите ѝ умения се подобряват. Тя има чудесна памет и рецетира азбуката от три-годишна, както и много песни и стихотворения. Научила е детските си книжки наизуст. Когато започва първи клас, Катя се затруднява с дисциплината в класната стая, чопли чиновете, къса постелките на столовете. Предава празни листи при диктовките, защото пропусне ли първата дума, се обърква и не знае как да продължи. Трудно проследява логиката на математическите задачи. Когато учителката обяснява, тя се вглъбява във вътрешния си свят, рисува си и не обръща внимание на уроците. Учителката определя поведението ѝ като инфантилно, а другите деца забелязват нейното различно поведение. Момичетата започват да ѝ се присмиват, а момчетата търсят нейната компания, защото я намират за свежа и забавна. Вкъщи Катя разказва, че на училище е било супер, не е имало проблеми. След училище си прави усърдно домашните с майка си и баща си и се справя отлично с тях, въпреки че ѝ е трудно да задържи вниманието си и има нужда от чести паузи. Няма търпение да приключи, за да излезе навън да кара колело с приятелчетата си от парка или да гледа вкъщи любимите си детски филмчета. 

*Катя е фиктивен герой, сбор от различни реални случаи. 

Внимание и фокус

Децата със СДВХ може да изпитват трудности при поддържане на вниманието и фокуса, особено върху задачи, които са повтарящи се, безинтересни или обратно – предизвикателни. Те могат лесно да се разсейват от външни стимули или вътрешни мисли, което води до чести смени на вниманието.

Липсата на внимание и интерес при Катя се проявява, като се вглъбява във себе си, нещо, което е типично за момичетата със СДВХ, при момчетата по-често проявленията са в сферата на агресията. 

Хиперактивност

Хиперактивността е отличителна черта на СДВХ, характеризираща се с прекомерно и често нецеленасочено движение. Децата със СДВХ могат да започнат да се въртят, да си извиват тялото, да потупват или да бъдат постоянно „в движение“ дори в неподходящи ситуации. За тях седналото положение в детската градина или на училище е много трудна задача. 

Катя е със синдром с дефицит на вниманието без хиперактивност – тя може да стои спокойна и да гледа детски или да реди пъзел, да играе с кукли и да рисува (да се фокусира върху интересните за нея занимания). Когато ѝ стане скучно бързо сменя игрите и търси вниманието на майка си и баща си.

Ако Катя беше със СДВХ, тя нямаше да може да стои спокойна и щеше да търчи из цялата къща постоянно, да се катери по мебелите, дори и по стените. Странното е, че синдрома с дефицит на вниманието и хиперактивност, всъщност се наблюдава като липса на достатъчно активност в части от мозъка. Учените все още прочват този феномен, но изглежда, че външните прояви на разнообразни и често некоординирани действия всъщност са вид компенсация за липсата на достатъчно невро-активност.  

Импулсивност

Импулсивността се отнася до действие без предварително обмисляне или обмисляне на последствията. Децата със СДВХ може да изпитват затруднения да възпрепятстват незабавните реакции (да изчакат преди да действат), да чакат реда си или да мислят, преди да действат. Случва се да изричат отговори преди да чуят целия въпрос, да прекъсват другите или да участват в рисково поведение, без да оценят напълно ситуацията.

Катя не успява да изчака целия въпрос и отговаря преждевременно, обикновено невярно или съвсем различно, просто защото не е чула въпроса до край. Когато иска нещо ѝ е много трудно да изчака и започва често да повтаря желанието си и да дърпа майка си и баща си. Като цяло Катя не е агресивна, а показва емпатия към околните, но към майка си проявява както вербална, така и физическа грубост. Поскубва я, удря я с ръка или крак, къде на шега, къде – не. Заповядва ѝ и се опитва да се наложи. 

Организация и планиране

Децата със СДВХ често се затрудняват с организационните умения, управлението на времето и планирането напред. Те може да имат затруднения с приоритизирането на задачите, изпълнението на задачите навреме и следенето на вещите (губят неща). В резултат на това те могат да изглеждат забравящи или неорганизирани.

Определено Катя се вписва идеално в това описание. Изглежда, че не минава ден на училище, когато тя да се върне със всичко, с което е тръгнала – дали молив или горнище, все нещо липсва, а тя изобщо не може да си спомни къде се е дяняло. Представата на Катя за времето е почти липсваща, като планирането на времето след училище и написването на домашните са невъзможни задачи за нея. С помощта на терапевтични подходи и голяма подкрепа от страна на училището и родителите, Катя има прогрес в тази насока и чрез раздробяване на задачите на малки подзадачи, визуални планери и програми, напомнящи аларми и др., тя вече се справя по-добре с организацията. Все още родителите ѝ играят важна роля и я насочват постоянно. 

Изпълнителни функции

Изпълнителното функциониране се отнася до висшите когнитивни процеси, включени в целенасочено поведение, като решаване на проблеми, контрол на импулсите и работна памет. Децата със СДВХ може да имат слабости в изпълнителното функциониране, което оказва влияние върху способността им да регулират емоциите, да си поставят цели и да изпълняват задачи. 

Катя се оставя по течението, тя рядко си поставя цели, особено дългосрочни, по-скоро прави каквото ѝ се иска на момента, без да може да определи как това ще се отрази на бъдещето. В някои ситуации дори не може да осъзнае, че определено действие ще има последствия, въпреки че знае правилата много добре. Просто желанието да го направи е твърде голямо и замъглява всички други мисли. После, когато бъде смъмрена или наказана искрено се разстройва и извинява, умолявайки за прошка, сякаш не е тя виновна, а нещо извън нея я е накарало да постъпи така. Това не е съвсем невярно, понеже нейният мозък може да се каже, че я “предава” понякога. 

Академични предизвикателства

Децата със СДВХ могат да изпитат трудности в учебната обстановка, включително лошо представяне в училище, непоследователни работни навици и лоши оценки. Може да им е трудно да останат фокусирани по време на занятия, да изпълняват домашни задачи и да поддържат внимание към детайлите.

Вече споменахме, че трудностите на Катя в първи клас са и причината родителите ѝ да се притеснят и да потърсят специализирана помощ. Катя е на периоди, понякога се справя доста добре в училище, дори по-добре от останалите, а друг път изобщо не може да върви в крачка със съучениците си. Допълнителната помощ, която Катя има, определено помага, но тези редуващи се периоди все още се наблюдават.

Социални взаимодействия

Социалните затруднения са често срещани сред децата със СДВХ, произтичащи от предизвикателства в контрола на импулсите, дефицит на социални умения и трудности с емоционалната регулация. Те може да имат проблеми с разбирането на социални знаци, интерпретирането на емоциите на другите и поддържането на положителни взаимоотношения с връстници. В допълнение, техните различия могат да се окажат повод за подигравки и тормоз от страна на другите деца. 

В началото споменах, че учителката определя поведението на Катя като инфантилно, а момичетата започват да ѝ се присмиват, докато момчетата търсят нейната компания, защото я намират за свежа и забавна. Тя има и дълготрайни приятелства от близкия парк. Разбира се по-добре с по-големи деца, въпреки че на теория би трябвало да търси компанията на по-малките от нея. 

Емоционална регулация

Децата със СДВХ може да изпитват трудности при регулирането на емоциите си, което води до промени в настроението, изблици на гняв или чувство на неудовлетвореност и емоционална дисрегулация. Трудно им е да намерят и използват подходящи стратегии за справяне със стреса, разочарованието или провала.

Отвън изглежда, че на Катя хич не ѝ пука, че не забелязва стреса или провала. Въпреки това се вижда как колкото по-трудно ѝ  е да се справи с една задача, толкова повече се вглъбява във себе си и по-лесно се отказва. Предпочита занимания, които са типични за деца на по-малка възраст, които да не излизат извън зоната ѝ на комфорт. Вероятно заради подкрепящата среда, изблиците на гняв на Катя не са твърде чести, но се случват и включват доста груби прояви. Понякога става въпрос за любима играчка, която не иска да сподели, нещо което не ѝ  се прави или продължителна дейност. Все още за нея е трудно да изгледа цял пълнометражен анимационен филм или куклено представление. 

Сензорна чувствителност

Някои деца със СДВХ може да имат сензорна чувствителност* или разлики в сензорната обработка**, което води до повишени или намалени отговори на сензорни стимули***. Те могат да бъдат свръхчувствителни към определени звуци, текстури, миризми или визуални стимули, които могат да повлияят  тяхното поведение и внимание.

*Сензорна чувствителност се отнася до повишени или преувеличени реакции към сензорни стимули, като светлина, звук, допир, вкус или мирис, които могат да бъдат объркващи или тревожни. 

**Сензорната обработка включва начина, по който мозъкът получава, организира и интерпретира сензорна информация от околната среда, позволявайки на децата да реагират по подходящ начин на сензорни стимули.

***Сензорна информация (стимули) се отнася до сигнали, получени от сетивата, като зрение, слух, докосване, вкус и обоняние, които мозъкът обработва, за да разбере околната среда.

Катя се страхува ужасно от силни звуци. На Нова Година си запушва учите и чака този ужас да спре. 

В обобщение

Важно е да имаме предвид, че всяко дете със СДВХ е уникално и представянето на симптомите може да варира значително. Ранното идентифициране, цялостната оценка и индивидуализираната интервенция са от съществено значение за подпомагане на децата със СДВХ да разгърнат пълния си потенциал и да се справят с различни сфери на живота.

С какво се различава нервната система на децата със СДВХ? 

Нервната система на деца с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (СДВХ) работи подобно на тази на невротипичните деца в много отношения, но има разлики в определени области, които допринасят за характерните симптоми на СДВХ. Нека разгледаме как функционира нервната система при деца със СДВХ.

Нервната система на децата със СДВХ: Синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност by Iva-Simona Angelova-Yoncheva

Дисбаланс на невротрансмитерите

Изследванията показват, че промените в невротрансмитерните системи*, особено допамина и норепинефрина, играят значителна роля при СДВХ. Тези невротрансмитери участват в регулирането на вниманието, мотивацията, осмислянето на възнагражденията и изпълнителните функции. Дисфункцията (нарушена функция) в пътищата на допамин и норепинефрин може да допринесе за затруднения с вниманието, контрол на импулсите и хиперактивност, наблюдавани при деца със СДВХ.

*Невротрансмитерите са химични вещества, отделяни в мозъка, които предават сигнали между невроните, позволявайки комуникация в нервната система.

Дисфункция на фронталния лоб

Предните лобове на мозъка са отговорни за изпълнителните функции като контрол на импулсите, планиране, организация и вземане на решения. Дисфункцията в областите на фронталния лоб, включително префронталния кортекс, има отношение към СДВХ. Разликите във функционирането на фронталния лоб могат да допринесат за затруднения с контрола на импулсите, регулиране на вниманието и поведенческо инхибиране* при деца със СДВХ.

*Поведенческото инхибиране се отнася до склонност децата да бъдат предпазливи, колебливи или сдържани в непознати или предизвикателни ситуации, често придружени от повишена чувствителност към потенциални заплахи или отрицателни резултати.

Дисрегулация на невронните мрежи

СДВХ се свързва с промени в свързаността и функционирането на невронните мрежи, участващи във вниманието, познанието и поведението. При деца със СДВХ се наблюдават смущения в мрежата на режима по подразбиране*, централната изпълнителна мрежа** и мрежата за важни стимули***. Тези смущения могат да повлияят на обработката на информацията, контрола на вниманието и мозъчната дейност, свързана със задачи.

*Мрежата в режим по подразбиране е мрежа от области на мозъка, които са активни, когато индивидът е в покой или е ангажиран с вътрешни мисли, саморефлексия или блуждаене на ума, вместо да се фокусира върху външни задачи.

**Централната изпълнителна мрежа е мозъчна мрежа, отговорна за когнитивните контролни процеси, като внимание, работна памет, вземане на решения и решаване на проблеми, участващи в целенасочено поведение и управление на задачи.

***Мрежата за важни стимули е мозъчна мрежа, участваща в откриването и филтрирането на важни или неотложни стимули от околната среда, насочване на вниманието и координиране на отговорите към съответната сензорна информация.

Структурни разлики в мозъка

Невроизобразителните изследвания са идентифицирали структурни разлики в мозъците на деца със СДВХ в сравнение с невротипичните връстници. Тези разлики могат да включват промени в обема на мозъка, дебелината на кората и целостта на бялото вещество в областите, свързани с вниманието, контрола на импулсите и двигателната координация. Въпреки това специфичните невроанатомични различия, свързани със СДВХ, са сложни и многостранни.

Генетични фактори и фактори на околната среда

СДВХ има силен генетичен компонент, като оценките за наследственост варират от 70% до 80%. Генетичните фактори допринасят за индивидуалните различия в развитието на мозъка, функционирането на невротрансмитерите и невронните вериги, свързани със СДВХ. Фактори на околната среда, като пренатално излагане на токсини, пушене на майката по време на бременност и стресови фактори в ранния живот, също могат да взаимодействат с генетичните предразположения, за да повлияят на развитието на СДВХ.

В обобщение за нервната система на децата със СДВХ

Като цяло, СДВХ е сложно разстройство на неврологичното развитие, характеризиращо се с дисрегулация на множество мозъчни системи, участващи във вниманието, контрола на импулсите и изпълнителните функции. Докато точните механизми, лежащи в основата на СДВХ, не са напълно разбрани, изследванията продължават да хвърлят светлина върху невробиологичната основа на разстройството и да информират за разработването на целенасочени интервенции и лечения.

По какво си приличат и различават СДВ и СДВХ? 

Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и разстройство с дефицит на вниманието (СДВ) са термини, които често се използват взаимозаменяемо, но представляват малко по-различно представяне на едно и също основно състояние. Сега ще разгледаме и двете накратко, а после и по-детайлно. 

Накратко за СДВХ

• Симптоми: СДВХ се характеризира с постоянни модели на невнимание, хиперактивност и импулсивност. Симптомите могат да включват затруднено задържане на вниманието върху задачи, допускане на невнимателни грешки, лесно разсейване, прекомерно нервност или безпокойство, импулсивно прекъсване на другите и затруднено изчакване на своя ред.
• Прилики: СДВХ включва както невнимание, така и хиперактивно-импулсивни симптоми. Децата със СДВХ могат да проявят дефицит на вниманието, контрола на импулсите и изпълнителните функции.
• Разлики: СДВХ включва хиперактивно-импулсивни симптоми в допълнение към невниманието. Хиперактивно-импулсивният подтип включва прекомерна двигателна активност и импулсивност без значителни проблеми с вниманието.
• Лечение: Лечението на СДВХ може да включва поведенчески интервенции (напр. обучение на родители, промяна на обстановката в класната стая, поведенческа терапия), лекарства (напр. стимуланти, нестимуланти) и психовъзпитание. Лечението е съобразено с индивидуалните нужди и може да включва мултимодален подход.
• Причини: Точната причина за СДВХ не е напълно изяснена, но се смята, че включва комбинация от генетични, екологични и невробиологични фактори.
• Прогноза: С подходящо лечение и подкрепа децата със СДВХ могат да водят пълноценен живот. Въпреки това СДВХ може да създаде предизвикателства през целия живот и може да е необходимо постоянно справяне.

Накратко за СДВ

• Симптоми: СДВ е остарял термин, използван за описване на преобладаващо невнимателно представяне на СДВХ. Отнася се до затруднения с вниманието и фокуса без хиперактивно-импулсивните симптоми, наблюдавани при комбинираното представяне на СДВХ.
• Прилики: СДВ се счита за подтип на СДВХ и споделя много симптоми с невнимателното представяне на СДВХ, включително проблеми с вниманието, организацията и изпълнението на задачите.
• Разлики: Основната разлика между СДВ и СДВХ се крие в липсата на хиперактивно-импулсивни симптоми при СДВ. Децата със СДВ могат да проявяват предимно симптоми на невнимание, като затруднено поддържане на вниманието, дезорганизация и забравяне.
• Лечение, причини и прогноза: Лечението, причините и прогнозата за СДВ обикновено са подобни на тези за невнимателното представяне на СДВХ.

Важно е да се отбележи, че СДВ вече не е признат диагностичен термин в текущото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5). Вместо това СДВХ се категоризира в подтипове въз основа на наличието на невнимание, хиперактивно-импулсивни или комбинирани симптоми. Подходите за лечение на СДВХ са индивидуализирани и могат да варират в зависимост от тежестта на симптомите и функционалното увреждане. Ранното идентифициране, интервенцията и подкрепата са от решаващо значение за постигане на добри резултатите за деца със СДВХ.

Още за СДВХ 

Вече знаем, че разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е разстройство на неврологичното развитие, характеризиращо се с постоянни модели на невнимание, хиперактивност и импулсивност, които значително увреждат функционирането и развитието. СДВХ засяга хората през целия живот и може да представлява предизвикателство в различни области на живота, включително академично представяне, социални взаимодействия и ежедневни дейности. Сега ще разберем какви видове СДВХ се срещат, какви са симптомите, как се поставя диагноза, какво поведение предизвиква, как се лекува и какво можем да очакваме. 

Видове СДВХ

СДВХ обикновено се класифицира в три подтипа въз основа на преобладаващите симптоми:

• Преобладаващо невнимателно представяне: Характеризира се с трудности с постоянно внимание, организация и изпълнение на задачите.
• Преобладаващо хиперактивно-импулсивно представяне: Характеризира се с прекомерна двигателна активност, безпокойство и импулсивност без значителни проблеми с вниманието.
• Комбинирано представяне: Характеризира се с комбинация от симптоми на невнимание, хиперактивност и импулсивност.

Симптоми на СДВХ

Симптомите на СДВХ варират в зависимост от подтипа, но могат да включват:

• Невнимание: Трудности при поддържане на вниманието, допускане на невнимателни грешки, организиране на задачи, следване на инструкции и изпълнение на задачи.
• Хиперактивност: Прекомерно нервиране, безпокойство, затруднено оставане в седнало положение, тичане или прекомерно катерене в неподходящи ситуации.
• Импулсивност: Импулсивно вземане на решения, затруднено изчакване на реда, преждевременно изричане на отговори, прекъсване на разговори или дейности.

Как се поставя диагноза СДВХ ?

Симптомите на СДВХ обикновено се появяват в детството, въпреки че могат да продължат в юношеството и зряла възраст. Диагнозата се основава на цялостна оценка от квалифициран медицински специалист (клиничен психолог и/или психиатър), като се има предвид наличието на симптоми в различни среди, история на развитието и увреждане във функционирането.

Какво предизвиква СДВХ?

Точната причина за СДВХ не е напълно изяснена, но се смята, че включва комбинация от генетични, екологични и невробиологични фактори. Рисковите фактори за СДВХ могат да включват генетична предразположеност, пренатална експозиция на токсини (напр. алкохол, тютюн), пушене на майката по време на бременност, ниско тегло при раждане, недоносеност и проблеми в ранна детска възраст.

Лечение на СДВХ

Лечението на СДВХ често включва комплексен подход, съобразен с индивидуалните нужди на детето и може да включва:

• Поведенчески интервенции: обучение на родителите, промяна на условията в класната стая, допълнителна обучителна подкрепа, поведенческа терапия, ерготерапия, арттерапия и обучение за социални умения.
• Лекарства: Стимуланти (напр. метилфенидат, амфетамини) и нестимуланти (напр. атомоксетин, гуанфацин) могат да бъдат предписани за овладяване на симптомите.
• Психовъзпитание: Осигуряване на образование и подкрепа на децата със СДВХ и техните семейства за по-добро разбиране на разстройството и разработване на стратегии за справяне.

Какво можем да очакваме?

С подходящо лечение и подкрепа децата със СДВХ  могат да водят пълноценен и успешен живот. СДВХ обаче може да създаде предизвикателства през целия живот и може да са необходими непрекъснато управление и подкрепа за справяне със симптомите и оптимизиране на функционирането. 

Важно е да се признае, че СДВХ е сложно и състоящo се от разнообразни елементи заболяване и хората могат да изпитат симптомите по различен начин. Ранното идентифициране, интервенцията и подкрепата са от решаващо значение за подобряване на резултатите и качеството на живот на децата със СДВХ.

Силните страни и положителните качества на децата със СДВХ? 

До момента говорихме за слабите страни и затрудненията на децата със СДВХ. Истината е, че те често притежават уникални силни страни и положителни качества, включително:

• Творчество: Много деца със СДВХ имат живо въображение и мислят нестандартно, което води до новаторско решаване на проблеми и творческо изразяване.
• Енергия и ентусиазъм: Те могат да проявяват високи нива на енергия и ентусиазъм, подхождайки към задачи и дейности с вълнение и енергичност.
• Спонтанност: Децата със СДВХ често проявяват спонтанност, адаптивност и желание да опитат нови неща, което води до чувство за приключение и изследване.
• Хиперфокус: Докато СДВХ се характеризира с разсеяност, някои деца със СДВХ могат да се хиперфокусират върху дейности, които намират за ангажиращи или интересни, което води до изключителна концентрация и продуктивност.
• Устойчивост: Въпреки предизвикателствата, свързани със СДВХ, много деца демонстрират устойчивост, постоянство и решителност в преодоляването на препятствията и постигането на целите си.
• Емпатия: Някои деца със СДВХ показват повишена емпатия и чувствителност към емоциите и преживяванията на другите, насърчавайки силни междуличностни връзки и състрадание.
• Нестандартно мислене: Те могат да демонстрират талант за нестандартно мислене или да правят нетрадиционни връзки между идеи, което води до творческо решаване на проблеми и нови прозрения, иновативни решения и свежи перспективи.
• Ентусиазъм за учене: Много деца със СДВХ имат естествено любопитство и ентусиазъм за учене, особено в области на интереси или страст, подхранвайки тяхното интелектуално израстване и изследване.
• Хумор: Може да притежават изострено чувство за хумор, бърз ум и способност да намират лекомислие в предизвикателни ситуации, носейки радост и смях на хората около тях.

Разпознаването и подхранването на тези силни страни може да даде възможност на децата със СДВХ да процъфтяват и да успяват в различни аспекти от живота си.

Как могат да помогнат родителите на децата си със СДВХ? 

Родителите на деца с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) играят решаваща роля в поддържането на благосъстоянието на децата си и ефективното управление на техните симптоми. Хайде да разгледаме някои важни неща, които родителите трябва да знаят.

Осмисляне на състоянието

Научете колкото можете повече за СДВХ (това е добро начало), включително неговите симптоми, причини и възможности за лечение. Разбирането на състоянието може да ви помогне да подкрепяте по-добре детето си и да се застъпвате за неговите нужди.

Ранната намеса е ключова

Ранното идентифициране и намеса могат значително да подобрят резултатите за деца със СДВХ. Потърсете оценка и диагноза от квалифицирани здравни специалисти веднага щом подозирате, че детето ви може да има СДВХ.

Индивидуален план за лечение

Работете с подходящи специалисти (невролози, психиатри, психолози, ресурсни учители), за да разработите индивидуален план за лечение, съобразен със специфичните нужди и предизвикателства на вашето дете. Лечението може да включва поведенческа терапия, лекарства, образователна подкрепа и промени в околната среда.

Последователност и структура

Установете последователни рутини, ясни очаквания и структурирана среда, за да помогнете на детето си да управлява симптомите си и да се развива. Последователността може да помогне за намаляване на стреса и подобряване на саморегулацията.

Ефективна комуникация

Поддържайте открита и честна комуникация с детето си относно неговото състояние. Насърчете го да изразява своите мисли, чувства и притеснения и да утвърждава своя опит. Насърчавайте подкрепяща и неосъждаща среда, в която детето ви се чувства комфортно да търси помощ, когато е необходимо. 

Положителното подкрепление

Съсредоточете се върху силните страни на детето си и празнувайте успехите му, независимо колко малки са. Използвайте положително подкрепление (похвали) и награди, за да мотивирате желаното поведение и да изградите самочувствие.

Самозастъпничеството

Научете детето си на умения за самозастъпничество* и стратегии за управление на техните симптоми. Насърчавайте ги да съобщават своите нужди, да търсят помощ, когато е необходимо, и да развиват умения за решаване на проблеми.

*Самозастъпничество се отнася до способността на децата да говорят за себе си, да отстояват своите нужди, предпочитания и права и ефективно да съобщават своите интереси и опасения на другите.

Сътрудничество с учебни и здравни заведения

Сътрудничете с учители, училищни администратори, лекари и други специалисти, за да гарантирате, че детето ви получава подкрепата и приспособяването, от което се нуждае, за да успее академично и социално. Развийте партньорство с училището на вашето дете, за да приложите допълнителна подкрепа, като например удължено време за тестове, по-добро място или достъп до други инструменти.

Екип за допълнителна подкрепа

Всяко училище и всяка детска градина в България са длъжни да осигурят на децата с обучителни проблеми екип от логопед, ресурсен учител и психолог. Този екип може да бъде част от структурата на училището или част от Регионалния ресурсен център. 

Оценка на екипа за допълнителна подкрепа

За да може детето да се възползва от допълнителната подкрепа е необходимо неговите нужди да бъдат оценени от специализиран екип на Регионалния ресурсен център. Тази оценка е необходима, независимо дали детето е било оценявано от друг специалист. На база оценката се решава дали детето ще получи или не допълнителната подкрепа.

План за допълнителна подкрепа

Ако детето бъде прието за допълнителна подкрепа, първата стъпка е да се състави план за предстоящия срок, който да бъде одобрен от всички специалисти от екипа и от родителите. Обърнете специално внимание на този план, обсъдете го и помогнете на екипа да го индивидуализира, според специфичните нужди на детето. 

Проследяване на прогреса от допълнителната подкрепа

В края на всеки срок екипа се събира, за да проследи прогреса на детето и да прецени в каква насока трябва да се върви занапред. На този етап родителите също е важно да се включат. Може да се обсъди с екипа какво насърчава детето положително или отрицателно извън учебната обстановка, какви са притесненията на родителите и какви са реалистичните очаквания относно прогреса.

Управлявайте стреса и се погрижете за себе си

Погрижете се за собственото си физическо и емоционално благополучие, тъй като да се грижиш за дете със СДВХ може да бъде предизвикателство и стресиращо. Намерете време за почивка и забавление както поединично, така и заедно (без детето). Потърсете подкрепа от приятели и семейството и помислете за присъединяване към група за подкрепа за родители на деца със СДВХ.

Информирайте се и участвайте

Бъдете информирани за нови изследвания, възможности за лечение и налични ресурси за деца със СДВХ. Останете ангажирани с живота на детето си, наблюдавайте напредъка му и се застъпвайте за нуждите му в училищната и здравната система.

Какво още трябва да знаеш за СДВХ?

Синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност често се появява заедно с други разстройства, симптоми или поведение. Ще опишем  някои често срещани съпътстващи заболявания, свързани със СДВХ.

Опозиционно предизвикателно разстройство и разстройство на поведението

Децата със СДВХ могат също да проявяват опозиционно, предизвикателно или агресивно поведение, което може да отговаря на критериите за Опозиционно предизвикателно разстройство и Разстройство на поведението. Тези поведения могат да включват спорове с авторитетни фигури, отказ да се съобразят с правилата или участие в агресивно поведение към другите.

Тревожни разстройства

Тревожни разстройства, като генерализирано тревожно разстройство, социално тревожно разстройство или тревожно разстройство при раздяла, често се появяват едновременно със СДВХ. Децата могат да изпитват прекомерно безпокойство, страх или нервност, което може да попречи на ежедневното функциониране.

Разстройства на настроението

Нарушенията на настроението, включително депресия и биполярно разстройство, са по-чести сред хората със СДВХ, особено в юношеството и зрялата възраст. Симптомите могат да включват постоянна тъга, раздразнителност, промени в апетита или моделите на сън и загуба на интерес към приятни преди това дейности.

Обучителни затруднения

Децата със СДВХ може да имат съпътстващи затруднения с обучението, като дислексия, дискалкулия или специфично езиково увреждане. Тези трудности при ученето могат да повлияят на академичното представяне и може да изискват допълнителна подкрепа или промяна на условията в класната стая.

Проблеми със сензорната обработка

Проблеми със сензорната обработка, като нарушение на сензорната обработка, могат да възникнат заедно със СДВХ. Децата могат да бъдат свръхчувствителни или хипочувствителни към сензорни стимули, което води до затруднения със сензорната модулация, интеграция или регулиране.

Дефицит на изпълнителните функции

Дефицитите в изпълнителните функции са често срещани при деца със СДВХ и могат да включват затруднения с организацията, планирането, управлението на времето, контрола на импулсите и емоционалната регулация. Тези дефицити могат да засегнат различни аспекти от ежедневния живот, включително академично представяне, социални взаимодействия и грижа за себе си.

Нарушения на съня

Децата със СДВХ могат да изпитват затруднения със съня, като безсъние, синдром на неспокойните крака или нарушено дишане при сън (напр. сънна апнея). Проблемите със съня могат да изострят симптомите на СДВХ и да повлияят на цялостното функциониране и благосъстояние.

Злоупотреба с вещества и пристрастяване

​Юношите и възрастните със СДВХ са изложени на повишен риск от злоупотреба с вещества и пристрастяване в сравнение с общото население. Самолечението с лекарства или алкохол може да се използва за облекчаване на симптомите или за справяне със скритите емоционални затруднения.

Нарушени социални умения

Децата със СДВХ може да се затрудняват със социални умения, като поддържане на приятелства, разбиране на социални сигнали или регулиране на емоциите в социални ситуации. Тези трудности могат да допринесат за отхвърляне от връстници, социална изолация и ниско самочувствие.

Нарушена двигателна координация

Някои деца със СДВХ може да имат затруднения с двигателната координация, известни също като разстройство на координацията на развитието или диспраксия. Тези проблеми могат да се проявят като тромавост, лош почерк или затруднения при задачи, изискващи фини или груби двигателни умения.

Съпътстващи състояния или симптоми при деца със СДВХ в обобщение

Важно е специалистите да извършат цялостна оценка, за да идентифицират и адресират всички съпътстващи състояния или симптоми при деца със СДВХ. Мултидисциплинарен подход, включващ поведенческа терапия, здравословен начин на живот, лекарства, образователна подкрепа и целенасочени интервенции, може да е необходим за справяне с комплексните нужди на децата със СДВХ и съпътстващи симптоми.

Могат ли децата със СДВХ да водят пълноценен самостоятелен живот? 

Да, деца и възрастните със синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност могат да водят независим и пълноценен живот, включително поддържане на работа, създаване на романтични връзки и изграждане на приятелства. Докато СДВХ  може да представлява уникални предизвикателства, с подходяща подкрепа и интервенции, хората със СДВХ могат да бъдат успешни в различни аспекти на живота.

Бъдещето на децата със СДВХ: Синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност by Iva-Simona Angelova-Yoncheva

Могат ли децата със СДВХ да работят, когато пораснат? 

Много хора със СДВХ са успешни в професията си. Със своята креативност, енергия и способност за хиперфокусиране върху задачи, които представляват интерес, хората със СДВХ могат да изпъкнат в кариери, които изискват иновации, решаване на проблеми и многозадачност. Някои може да процъфтяват в динамична среда, която осигурява разнообразие и стимулация, като предприемачество, продажби или творчески области. Приспособяването на работното място, като структурирани рутинни процедури, ясни очаквания и гъвкави работни условия, може да помогне на хората със СДВХ да увеличат максимално своята продуктивност и удовлетворение от работата.

Могат ли децата със СДВХ да имат романтични връзки, когато пораснат? 

Хората със СДВХ могат да имат пълноценни романтични връзки. Докато свързаните със СДВХ симптоми като импулсивност, невнимание и дезорганизация могат да представляват предизвикателства във взаимоотношенията, откритата комуникация, взаимното разбиране и търпението могат да помогнат на двойките да се справят с трудностите и да изградят силни връзки. Усвояването на умения за ефективна комуникация, практикуването на активно слушане и търсенето на терапия за двойки, когато е необходимо, може да повиши удовлетворението и хармонията във връзката.

Могат ли децата със СДВХ да поддържат приятелства? 

Създаването и поддържането на приятелства е възможно за деца със СДВХ. Докато социални трудности като импулсивност, хиперактивност и затруднено четене на социални сигнали могат да повлияят социалните взаимодействия, децата със СДВХ често притежават уникални силни страни, като спонтанност, хумор и ентусиазъм, които могат да ги направят желани приятели. Развиването на социални умения чрез практика, присъединяването към социални групи или клубове със споделени интереси и търсенето на подкрепящи приятелства може да помогне на децата със СДВХ да култивират значими връзки.

Могат ли децата със СДВХ да бъдат независими, когато пораснат?

С подходяща подкрепа и стратегии за самоконтрол, децата със СДВХ  могат да постигнат независимост в различни аспекти на живота, включително управление на ежедневните задачи, преследване на образователни или професионални цели и автономен живот. Развитието на изпълнителни функционални умения като организация, управление на времето и приоритизиране на задачи, търсене на помощ от мрежи за поддръжка и достъп до ресурси, може да даде възможност на хората със СДВХ да се справят с предизвикателствата на зрелостта и да са успешни и независими.

Общо за бъдещето на децата със СДВХ?

Въпреки че СДВХ може да представлява пречки, важно е да се признаят силните страни и способностите на хората с това състояние. С разбиране, приемане и подходяща подкрепа хората със СДВХ могат да водят пълноценен живот, да преследват целите си и да допринасят значимо за своите общности и общество.

Сега Катя се справя доста добре, както в училище, така и вкъщи с домашните и домакинските задачи, продължава да поддържа приятелствата си от парка и има няколко приятели от училище. Креативността, искреността и прекрасното чувство за хумор на Катя я открояват от останалите много повече, отколкото импулсивността и липсата на внимание. Тя използва различни методи за връщане на фокуса, които много ѝ помагат. Най-важното е, че нейните близки я разбират, помагат ѝ и я обичат такава, каквато е. И всъщност това, изобщо не е трудно, защото връщайки се назад във времето майка ѝ и баща ѝ си спомнят, че също са се затруднявали в училище, че им е било трудно да се концентрират и да правят скучни неща. Нищо чудно да се окаже, че и те имат СДВ/Х. Това не им е попречило да се обичат, да създадат семейство, да имат приятели, да бъдат успешни на една и съща работа от повече от десет години и най-вече да бъдат най-добрите родители за Катя.

Ресурси 

1. Brown, Thomas E., PH.D., ADHD Comorbidities: Handbook for ADHD Complications in Children and Adults, American Psychiatric Publishing Inc.
2. Daley, D., & Birchwood, J. (2010). ADHD and academic performance: Why does ADHD impact on academic performance and what can be done to support ADHD children in the classroom? Child: Care, Health and Development
3. Da Fonseca, D., Seguier, V., Santos, A. et al. Emotion Understanding in Children with ADHD. Child Psychiatry Hum Dev
4. Gupta, R., & Kar, B. R. (2008). Development of attentional processes in ADHD and normal children. Progress in Brain Research
5. Halperin, J.M., Newcorn, J.H., Sharma, V. et al. Inattentive and noninattentive ADHD children: Do they constitute a unitary group?. J Abnorm Child Psychol 
6. Hoza, B., Gerdes, A. C., Hinshaw, S. P., Arnold, L. E., Pelham, W. E., Jr., Molina, B. S. G., Abikoff, H. B., Epstein, J. N., Greenhill, L. L., Hechtman, L., Odbert, C., Swanson, J. M., & Wigal, T. (2004). Self-Perceptions of Competence in Children With ADHD and Comparison Children. Journal of Consulting and Clinical Psychology
7. Lambek, R., Tannock, R., Dalsgaard, S., Trillingsgaard, A., Damm, D., & Thomsen, P. H. (2010). Executive Dysfunction in School-Age Children With ADHD. Journal of Attention Disorders
8. Loe, I. M., & Feldman, H. M. (2007). Academic and Educational Outcomes of Children With ADHD. Journal of Pediatric Psychology
9. NEWCORN, J. H., HALPERIN, J. M., JENSEN, P. S., ABIKOFF, H. B., ARNOLD, L. E., CANTWELL, D. P., CONNERS, C. K., ELLIOTT, G. R., EPSTEIN, J. N., GREENHILL, L. L., HECHTMAN, L., HINSHAW, S. P., HOZA, B., KRAEMER, H. C., PELHAM, W. E., SEVERE, J. B., SWANSON, J. M., WELLS, K. C., WIGAL, T., . . . VITIELLO, B. (2001). Symptom Profiles in Children With ADHD: Effects of Comorbidity and Gender. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry
10. Qiu, Mg., Ye, Z., Li, Qy. et al. Changes of Brain Structure and Function in ADHD Children. Brain Topogr
11. Scahill, L., & Schwab-Stone, M. (2000). Epidemiology of Adhd in School-Age Children. Child and Adolescent Psychiatric Clinics of North America
12. Stein, M. A., Szumowski, E., Blondis, T. A., & Roizen, N. J. (1995). Adaptive Skills Dysfunction in ADD and ADHD Children. Journal of Child Psychology and Psychiatry

Абонирай се безплатно

Веднъж седмично ще получаваш имейл с новите статии и видеа. В тях ще намериш полезни и лесни съвети за възпитанието на децата. Идеите за игри и дейности с децата вкъщи, в детската градина и в психологичния кабинет ще подпомогнат детското физическо и психическо развитие.